НОВА ЧОРАПЕНА ИСТОРИЯ

Седмицата ми започна прекрасно! Един писател се е инспирирал да напише история по “Тайната на нашата пералня” Това е толкова готино и в същото време предизвиква страхотна радост! Благодаря ти Анджело за добрата работа!

На вас приятно четене!

Чорапеното чудовище Чорпи

 

 

Алекс никога не обръщаше внимание на чорапите си. Винаги хвърляше мръсните на пода и забравяше за тях. 

Един ден чорапите му започнаха да изчезват! Но никога двата, а само единият. И това беше десният. Ще се запитате по какво се различават десните от левите? Е, това е труден въпрос, но скоро ще разберем.

Другото странно нещо в тази история с чорапите беше, че най-често изчезваха шарените. Такива, в които имаше червено, жълто, оранжево, синьо и зелено. И никога - ако имаше кафяво, черно, бяло и лилаво. От едноцветните изчезваха сивите и розовите.

– За всичко е виновно чорапеното чудовище – вдигаше рамене Алекс, щом майка му го питаше за поредния изчезнал чорап. 

– Няма чорапени чудовища, Алекс! Ако ги слагаш в коша за пране, вместо да ги разхвърляш, няма да изчезват – караше се майка му.

Но когато изчезна десният чорап на любимия му чифт с жирафа Курумак, Алекс започна да се притеснява. Майка му се закани да не му купува повече, докато не се научи да се грижи за тях. А идваше лято и той си представи как ще излезе с два различни чорапа навън и всички ще му се смеят. Разбира се, няма нищо лошо да са различни, но ако си Пипи дългото чорапче.

Тогава Алекс реши на направи разследване и да разбере къде изчезват чорапите. За целта си набави фенерче, лупа, воден пистолет и взе корковия шлем на баща си от сафарито му в Африка.

Внимателно постави последния си нов чифт чорапи с червено, оранжево и зелено на стола до леглото си. Завит през глава, но с шлема и стиснал фенерчето в едната ръка, а пистолета в другата, дебнеше дали някой няма да се приближи до чорапите му.

От напрегнатото взиране през малката пролука в одеялото и дългото чакане нещо да се случи той заспа. На сутринта чорапите си бяха там, където ги беше оставил.

Вечерта небрежно метна единия в ъгъла до рицарския меч и щита, а другия върху космическия кораб на бюрото. Легна си и реши да чака.

Събуди го тихо шумулкане в стаята. Алекс грабна фенерчето и пистолета изпод възглавницата, пресегна се за шлема от нощното шкафче и се скри под одеалото. Готов за битка, той надигна единия край. Беше тъмно. Беше страшно. Беше зловещо. Той чуваше как нещо отиде от гардероба към ъгъла и недоволно промърмори. После тръгна към леглото.

Затаил дъх, Алекс стисна пистолета и светна с фенерчето. Някаква сянка се шмугна под леглото. Той предпазливо се надвеси, насочил фенерчето, готов да извика, ако нещо страшно се криеше под леглото. В ъгъла, до футболната топка, бейзболната ръкавица и старите му кецове имаше нещо. Приличаше на безформен чувал, стегнат с връв отгоре. Едва не изпищя, когато нещото се размърда. Имаше очи, нос и огромна уста пълна, с бели зъби. От нея стърчеше крайчеца на чорапа му.

Съществото беше така уплашено, че Алекс не извика, а смело тупна на пода с насочен пистолет към нещото.

– Какво си ти? – попита той.

– Чорпи – каза с пълна уста съществото.

– Чорпи! – учуди се Алекс.

– Да. Чорпи, чорапеното чудовище – каза нещото, като преглътна чорапа му. – А ти кой си?

– Аз съм Алекс – каза той и се учуди, че въобще не го е страх.

– Ужасно име. Как може някой да се казва така! Виж - Алчи, Алип, Али, Ало е къде - къде по-добре. Но Алекс! Ужас!

– А ти откъде се взе? – не обърна внимание на забележката му Алекс.

– Как от къде. Живея си тук от векове.

– И ядеш чорапи!

– Да, хапвам си. Особено обичам шарените, защото са превкусни със смесените си вкусотевици. Ако чорапите са едноцветни – пфу – каза Чорпи и направи гримаса на отвращение.

– Защо не ти харесват едноцветните? – попита Алекс.

– Ами червените са твърде лютиви, ако са оранжеви са прекалено сочни и сладки, ако са жълти – ти горят езика, а сините го вледеняват. Зелените са безвкусни, от белите ти залепват зъбите, а лилавите миришат гадно. Но когато са смесени се получават безброй вкуснявици.

– Какво е вкуснявица? – попита Алекс.

– Ти не знаеш какво е вкуснявица! – сърдито го изгледа Чорпи. – Вкуснявица е най-вкусната, вкусотевична комбинация от цветове. Червено, оранжево и синьо са любимият ми вкус. Но също зелено, жълто и червено  с малко бяло е много вкусна шарка. А има още, и още, и още – безброй.

– Но има и други цветове! – каза Алекс.

– Какви?

– Кафяво, черно, лилаво и сиво, например.

– Кафявото е горчиво, черното е противно, лилавото е отвратително, но сивото става. Има вкус на гума, но аз обичам този вкус.

– А има ли други чорапени чудовища?

– Колкото щеш. Има всякакви и с всякакви форми. Но аз съм най-красивострашното.

– Сериозно! – не му повярва Алекс.

– И най-умното. И най-лакомото. Винаги ям само десни чорапи. Ти можеш ли да отличиш леви от десни. Не можеш, нали?

– Ами не знам. Сигурно мога – неуверено каза Алекс.

– Не можеш. Аз знам, защото често носиш десния чорап на левия си крак, а това не е хубаво.

– А защо досега не изчезваха чорапите ми?

– Защото не ги разхвърляше. Има правила за чорапените чудовища. Първото и най-важното е, ако си намериш хвърлени чорапи – твои са, но ако са в гардероба, на стола или в коша за пране - не са за ядене.

– Ами в пералнята?

– Това е спорен въпрос, защото пералнята е ничия територия. Още водим спорове помежду си дали „в пералнята“ са хвърлени или поставени. Това е важно.

– Мама няма да повярва, че наистина има чорапени чудовища – въздъхна Алекс.

– Ами не й казвай.

– А ще ми върнеш ли чорапите?

– А ти какво ще ми дадеш?

– Обещавам да ти оставям винаги шарени чорапи под леглото. Е, може да са малко скъсани. Това има ли значение за теб?

– Цветът е важен. Запомни: червени, зелени, сини, жълти и оранжеви. От едноцветните да са само розови и сиви. Може да са и бели, нищо, че са твърде залепващи. И в никакъв случай кафяви, черни и лилави. 

– Обещавам – каза Алекс.

На сутринта до леглото на момчето майка му намери на купчина изчезналите чорапи. Тя само се усмихна, когато Алекс каза, че чорапеното чудовище Чорпи ги е оставило. От тогава Алекс винаги избираше чорапи само с любимите цветове на Чорпи. Щом десният се скъсаше го мяташе в стаята и той винаги изчезваше до сутринта.